Възхищение

Възхищавам се на една жена... на моята! Тя е тази, удивителната и положителна личност, изпълваща хората с живот, носеща винаги в себе си усмивката, която ти дарява щастие. За мен тя е всичко - моето минало, настояще и бъдеще! Тя е зората, изгряваща в сърцето ми и осветяваща пътя в живота ми. С нея се чувствам някак си по-добър и по-човечен.Звучи Ви странно?! За Вас може би, но това е така, защото просто не я познавате. Пожелавам Ви да я срещнете някога!До преди да се запознаем, да станем приятели, а след това, да прераснат отношенията ни в изпепеляваща любов, животът ми бе различен. Както във филмите, всичко стана някак си бързо и светкавично - докато се осъзная, вече живеехме заедно и не можехме един без друг. Не бях изпитвал подобни чувства. Тя ме плени с усмивката си, която не сваляше от лицето си, с нежността и всеотдайността й към мен, а това беше само началото. Мисля си, че въпреки малкото сърчице, което бие в гърдите й, има толкова любов в него, че би стигнала за целия свят. А моята същност бе различна, защото отраснах в онази част на нашата мила Родина, където действителността бе груба и жестока - т.нар. Северозапад. Децата още от малки си пускаха "благословии" за майките; разни неща се случваха като: тази мутра откраднала това, онази мутра гръмнала онова, въобще все "хубави" неща. Моето семейство също не беше от "розовите". Тя ми помогна да стана човек и то с главно "Ч". С нея разбрах, че и малките неща са от значение - дали ще бъде някоя мравчица, пеперудка или друга животинка, на всички им е дадено живот.Нима на нас, хората, животът е по-ценен от всичко живо на Земята?! Разбира се, че не! И точно това ме накара да осъзная, да бъда в унисон с природата и да не нарушавам природните закони. С любимата аз съзрях света около мен. Преди това не се вглеждах, не се радвах на красотата, която съществува, но която не съзнавах. Какво по-красиво от това да гледаш поля от цвета, да вдъхваш аромата им, да слушаш песента на птичките, докато се държим за ръце прегърнати. Какво по-хубаво от това да виждаш усмихнати малки дечица в парка, лъчите на слънцето, звездите в небето?! Няма нищо по-прекрасно от любовта, от нашата любов!С нея пътувахме и пътуваме по друмите на страната, а преди това не го правех.Неописуема е България! Тя ми я показа и ми отвори очите. И не само за това... Разбрах също, че много от близките и приятелите ми са ме използвали и че не са ми били никакви.Научи ме да готвя и сега си пати от това. Само ядове й докарвам, отвреме-навреме ми се получават нещата, но има още мноооооого да уча.Тя ме измъкна от сивото, скучно и банално ежедневие. Накара ме да търся предизвикателствата; да бъда самия себе си, да съм над всички като бъда различен, а не като стадото, като масата... И това продължава вече трета година и ще продължава, защото се ОБИЧАМЕ и се ВЪЗХИЩАВАМЕ един на друг!Благодаря ти, мило!