Да опознаем родината

Ще ви разкажа за историята, която се случи неотдавна, която сякаш беше приказка, история, запаметена и оставаща в съзнанието ми за вечни времена.Всичко стана спонтанно, не дълго обмисляно, планирано и кроено стъпка по стъпка. Идеята дойде от нея, онази светла и сияеща моя любов. До преди да я срещна не бях изпитвал подобни чувства и за мен те бяха новост. Трепетът в сърцето ми не угасваше и усещах една топлина отвътре.Така двамата потеглихме и то не с какво да е, а с колело и в случая то бе едно. Взехме в раницата най-необходимото - завивка, няколко прибора, тиган и бутилка вода, а за останалото щеше да се погрижи чичко паричко в магазина.Това бе първата ни далечна дестинация с велосипед. С нея поставихме началото на нещо, което си казахме, че искаме винаги да ни се случва.

Разстоянието, което трябваше да изминем, се равняваше на около 40 км. и тъй като няма път за нашия превоз, се движехме по магистралата, стрелкайки се между профучаващите коли и огромните тирове. Въпреки това на нас ни беше хубаво, защото всеки миг бяхме заливани от поредица непознати чувства, изпълващи съществото ни, за които оставахме без думи. Колкото и да се опитвахме да обобщим видяното, изказаното оставаше твърде бледо, жалко копие на истинската действителност. Затова и двамата сякаш се бяхме разбрали и просто въздишахме по дивната природа, оставяйки се на нейното обаяние.

В такива моменти човек усеща, че живее.На драгият ми читател това може да му се стори твърде пресилено, че дори въздухарско, но за да го изпиташ, ти просто трябва да го изживееш. Тогава разбираш, че си отраснал в една великолепна и китна страна, която освен политиците и многото други проблеми, които си ги създават сами хората, е един малък рай на Земята. Рай, до който всеки сам трябва да достигне, като просто излезе навън сред природата и поспре, за да се заслуша и разбере, че не всичко е забързан живот с "натокани" и лъскави нещица, че за да е щастлив човек, му е нужно съвсем малко.Ще завърша с това лирично отклонение и ще се върна на разказа си за Нашето пътуване.

В крайна сметка пристигнахме до мястото, към което се бяхме отправили, изтощени и същевременно жизнени. Използвахме чичко паричко в магазина, за което споменах по-горе и излязохме над градчето, до което стигнахме. Там щяхме да се настаним през ноща. Имаше амфитеатрална гледка на местността и всичко се разкриваше пред погледите ни. Трябваше да си осигурим място на завет, за да не ни духа вятърът през ноща, тъй като щяхме да преспим под звездите. Подготвихме дърва за огрев и сложихме пилето на чевермето, докато нощта не ни обви в прегръдката си. Хапнахме, а след това с жената на живота ми гледахме към небосклона многобройните светукащи звездици и си мечтаехме.

Вечерта бе хладна, а впоследствие се оказа и опасна, тъй като се чуваше вой на вълци, но както се казва влюбените и смелите Господ ги пази, така и ние прекарахме ноща.На другия ден се събудихме с прегръдка, събрахме си бивака и се отправихме по обратния път заредени с енергия и любов един към друг.

Така че, приятелю, в крайна сметка: "Човекът е човек, когато е на път"!