Върнаха ме в първи клас!

Чудя се откъде ли да започна разказа си, защото и аз не мога да му хвана края?Занимавам се с интернет продажби и като такъв търговец правя доставките на клиентите си посредством куриерски и пощенски услуги. До този момент извършвах доставките на купувачите чрез Econt - куриерска фирма - и съм много доволен, но сега се налагаше да "се възползвам" от услугите на "Български пощи" тъй като купувачът го изискваше и тогава за мен настъпи истински ад.Всичко започна с голямото ходене преди празниците, но нещо и тогава не работеха и затова аз трябваше да изчакам търпеливо да преминат, че да си свърша работата. Дочаках този момент, но ако знаех какво ми предстои и пред какво трябваше да се изправя, нямаше да се осмеля да го повторя. Имах два колета, с които се придвижвам до най-близката ми пощенска станция. Там ме посреща любезна лелка и след половинчасов диалог и обсъждането на какви ще бъдат по-подходящите кутии, установяваме, че точно тази услуга ще може да бъде извършена в централна колетна служба. "Вдигам си гълъбите и дим да ме няма", че вече съм там, часът беше 11.30. Служителката ме посрещна с въпроса: "Нямахте ли кутии, в които да сложите пратките?" Аз й отговорих, че нямам и предполагах, че те имат, но в крайна сметка съм грешал. Както и да е, намерих така търсените кутии в багажника на колата си и се върнах отново на гишето, сега трябваше и да опаковам нещата си. През всичкото това време идваха други хора, за да се оплакват, че от Германия за пореден път не пристигат колетите и че вече две седмици не може да си ги получат. От Германия до България са за няколко дни, а за придвижването между подстанциите в страната са необходими повече от две седмици. Възмутеното момиче си търсеше правата и пожела да се оплаче на началника, но какво да чуе отсреща като отговор: "Може да отидете до г-н ...., но за съжаление в момента той е в обедна почивка." На този отговор тя вече не издържа и профуча през вратата. Друга жена пита за книгите си, изпратени преди празниците, но взе че се оказа, че минал 20-дневния период, точно изтичащ днес, и те взели, че ги върнали. Следващата жена се оказа със същия проблем, макар да са минали само 17 дни. През това време аз си стоя отстрани с кочана хартия, любезно предоставен ми за попълване и се чудя дали да си изпратя нещата вече или не. В крайна сметка се решавам, нали съм започнал, да докарам работата докрай. На 8-те бележки трябваше да попълня по 20 пъти собственото си име и имената на клиентите си + адресите, телефоните и откъде са. Пиша ли аз и си пиша, като дете в първи клас и наказан ученик и усещам, че брадата ми започва да расте. Вече започвам да пуфтя, казвам на служителката, че с куриерската фирма само съобщавам необходимите данни за 5 минути и съм готов и че това си е цяла философия, а мъжът до мен казва: "По-лесно ще продадеш Айфеловата кула, отколкото да пуснеш колет по Български Пощи." Аз се усмихвам в знак на съгласие и продължавам да попълвам.Часът е 13.00 - почти сме готови.Сега пък какво стана? Погрешна касова бележка. Така и така съм там, ще почакам още малко, а търпението ми вече се изчерпва и тъкмо си мислех, че идва края, тя ми казва: "Оооооо, ами отзад не сте си написали името, дайте си и личната карта, дата на издаване, град, подпис, ако може и да напиша какво е било времето, когато е издадена личната карта - само това остана да не попълня.Излязох навън в 13.30 часа, а времето беше дъждовно, защото Български Пощи бяха се постарали. Сега чакам да получа записа с парите си и дай Боже да пристигнат! Амин!