Моята версия...

Живеем в един динамичен и изпълнен с премеждия и превратности живот, където личността е подложена на изпитание във всеки един момент от него. Това са тестовете на живота - солта и захарта, които като вихрушка се смесват в едно и ние сами определяме развръзката. Кое ще надделее, зависи изцяло от нас! Дали щастливите мигове ще доминират, нека да наложат "диктатура" или моментите на нещастие ще им се противопоставят, го определяме ние, тези, които сами ковем съдбата си. Да хванем здраво чука в ръцете си и с нашия ум като длето да издяламе изящество в живота си, да "издяламе" правилните отговори, които ще ни допринесат за нашето добруване. Нека смелостта и целесъобразността бъдат водещите, тъй като, за да се изправиш лице в лице с тестовете на живота се изисква смелост, която е необходима винаги при впускането ни в едно ново начало и целесъобразност, с която правилно да отсъдим действията си. Битието е сложен въпрос. Съставен е от безброй подвъпроси, от които възникват нови и нови. Такъв е въпросът и за нашето съществуване. Защо живеем? Каква е нашата мисия? Какво ще оставим след себе си? Отговори, които ни вълнуват, измъчват съзнанието ни. Желаем да надникнем в голямата книга на живота и като в учебник по математика да видим решенията. Но не! Нямаме този екземпляр в нашата библиотека и се налага сами да определим правилното като се уповаваме на опита и знанията си.Длъжни сме да издържим изпита с отличен, заради нас, но и заради другите, тъй като, ако ние сме се справили с теста ще подкрепим по този начин и останалите, като им бъдем опора и пример за бъднините, стимул и гордост.Нека всички ние сме пример за подражание като оставяме светлата диря след себе си. Като зорницата в нощта да проправяме пътя на невзрачните към светлото бъдеще, където ги очаква щастието. Знаейки вече пътеката, те ще проправят път и за следващите, на нашето голямо семейство - човечеството.