Дребосъчета

Обадиха ми се! Случая ме завари на работното място. Една скъпа за мен приятелка ми бе позвънила, за да помогнем на четири малки кученца, които се оказа, че все още са бебенца и не могат да се хранят сами, а трябва някой да им помага - бяха захвърлени на произвола на съдбата.Така, аз оставих работата и отидох на нужното място.Купихме мляко и едно - по едно ги нахранихме, а те малкита дребосъчета, лакумо ни смучеха пръстите.За тях, те бяха специаалитета на заведението. Сложихме ги в кашонче и вечерта ги прибрах на топло в общежитията и така в продължение на 10 дни, докато проходиха и проядоха(вече си имаха зъбки и си ги използваха по предназначение). През първите дни бяха точно, както истински бебета - на всеки 1 час и половина ме будеха, защото бяха за пореден път изгладнели.Изморяваха ме, но същеврменно така ме радваха, че не ми правеше впечатление умората.Всяка сутрин ги вземах с кашончето от общежитията и ги оставях там, откъдето ги взимах вечер, а през деня всички студенти се грижаха за тях. Те в никакъв случай не стояха гладнички - мине един студент,даде им малко, мине друг,пак така, докато за няколко дни не станаха на "томбачета", коремчетата им се триеха в земята.Междувременно, приятелите бяха пуснали обяви, за да им потърсим дом - доста хора откликнаха, но в крайна сметка една състудентка ги взе и си ги отнесе в родното място.Така и завърши моята/нашата история - как група задружни,макар и по отделно студенти, успяхме да си отгледаме четири малки бебчета и да ги спасим от смърта, която ги грозеше.