За хората около нас

Историята се развива в едно малко селце, Могилино, на 28 км от Стара Загора. За първи път в живота си разбрах (чрез интернет), че някъде в България съществува такова място, а също така потресен от осъзнатото. Кейт Блюит направила документален филм на дома в селото, като кадрите от него се равняват на живота, който всички сме виждали в най-бедните африкански страни - недоимък, глад и мръсотия. Това е дом за деца с увреждания, където те са забравени от Бога, захвърлени на произвола. Живеят ден за ден, не знаейки дали ще оцелеят до следващия.В дома има 90 дечица, от които умират 3 през периода на заснемането на филма ( за 3 месеца). Обстановката е ужасяваща: прекарват нощите си всички заедно в помещения, които се заключват и се оставят така чак до другия ден,когато идват служителите; събличат ги голи и ги изкъпват заедно, след което си вземат дрехите някъде от купчината, кой каквото свари, макар и различно, нечифтно - те са доволни. В следващия момент забелязваме, че насядали тук-там из стаята те прявят еднотипни, конвулсивни движения, нещо тъй болно за наблюдателя встрани.Тези малки примери не са достатъчни да се опише битието на тези невинни същества, живот тъй суров и безжизнен, лишен от всякакво бъдеще, живот в очакване на края, на свършека на техните мъки. Но това ли е решението? Нима би трябвало да бъде така? Защо да съжаляват, че съществуват като има възможност да бъдат щастливи, дори в сегашното им положение?Решението е просто. Трябва да има средства и специалисти, които да поемат на плещите си този отговорен товар като го задвижат към прогрес и развитие.Това по-горе написаното наистина, както и Вие-уважаемият читател смята не е никак просто, но аз имах нещо друго предвид, когато го пиша, а то е с една дума, желание! С него се отварят дверите на многобройните възможности, защото човек без желание, никога не изпълнява целите си пълноценно. Едва тогава тези светли хора, защо да не сме и ние, биха вдъхнали живителни сили в бездушно-бродещите душички на сирачетата. Този случай, за който обръщам внимание не е еденичен в нашата, иначе европейска България.Състоянието на домовете в страната ни са в положението на румънските си еквиваленти преди 15 години. Нещо невъобразимо за уж съвременния свят, свят който е бездушен и безмилостен, и в който подигравателното и обидното отношение се толелират, дори се одобряват от иначе "мислещия" социум.Затова апела ми към теб читателю е да бъдеш преди всичко Човек и да се отнасяш топло и с разбиране към хората в неравностойно положение, затворени далеч от цивилизацията в закътаните малки селца!!!