Ретро съборът

На брега на езерото съм, някъде в Америка. Разхождам се по зеления килим от окосена трева, а покрай мен е заобиколено от "наточени" ретро автомобили. Слънцето се спуска над тях и аз ги виждам в целият им блясък - толкова лъскави, че могат да те заслепят и ти си казваш наум - нима тази кола е на годините на баба ми?!Продължавам да криволича между тях и не мога да им се насладя, такова изящество - "живо" изкуство, претворяването на метала в това вдъхновение, с което може да пориш вятъра и да чувстваш, че живееш.Те те грабват не само с удобството и лукса, който излъчват, а с това, че всеки един автомобил е по своему уникален. А да си уникален, значи да си индивидуален, начин по които да изразиш себе си и своята личност, да се различиш от останалите.Всяка кола е шедьовър. Гледаш ги и не можеш да им се нагледаш, не заради материалното, а заради красотата им и за да не бъда егоист пожелах да я споделя и с Вас.